Кога е открито за първи път училище в Катунско Конаре (дн. Ягодово ), както и кой е бил първият учител, направил решителната крачка за образователното дело в селото, е доста трудно да се установи. За най-вероятна трябва да се приеме 1848 година, когато за учител е бил условен даскал Лука Стоянов от Жеравна, Котелско.
На първо време за училищни помещения е използвана къщата на селянина Кара Георги, а по-после и тази на Спас Костадинов. Селото по това време наброява около 50-60 къщи, а самото училище е било посещавано от десетина ученика. Учениците учели азбуката, написана им на листчета, а учителят си гледал по това време терзилъка. От време на време той е прекъсвал работата си, привиквал е до себе си един по един учениците и ги е изпитвал. Ония от децата, които са напредвали по-бързо, след време им е било възлагано да учат послабите си другари. Към 1863 година, учителят е эастъпвал следните учебни предмети: славянски прочит, закон божи, черковно пеене, граматика, четене, писане, смятане, битоописание и география.
По настояване на Лука Стоянов селяните се заели и в югоизточ¬ния край на черковния двор построили отделна къща, пригодена нарочно за жилище на учителя, като едно от помещенията, най-голямото, е служело за класна стая. В това здание – са се учили селските деца ня¬къде до към 1870 година, когато нуждата, най-вероятно от по-расналия брой на учениците, заставя селяните да построят ново училище. Когато Лука Стоянов се поминал мястото бива заето от учителя Иван Ковачев, родом от Тополово. Той прослужил в селото три години. През 1866 година той напуска училището. След напускането на Иван Ковачев, за учител в селото идва един младеж от с. Новаково, който престоява само една учебна гадина (1866-1867 ), а след него эапочва работа Васил Стоянов, родом от съседното село Катуница, който прослужва като учи¬тел в Катунско Конаре от 1867 до 1875 година. Според разпитаните от даскал Димитър Василев селяни, които са били ученици през тези години, основателят на училището Лука Стоянов е бил най-начетеният от тях, най-интересният – нещо, което личало главно от реда и работата в училището. През 1875 година Васил Стоянов напуска училището, и скоро ста¬ва свещеник в близкото с. Караджово. По негово време, през 1870 година, се построява новата училищна сграда, която слу¬жи като такава само десетина години. Това здание обаче оста¬ва да съществува и по времето, когато даскал Димитър Василев води своите бележки за селото (от 1892 до 1900г.).
В училището децата учат от две до четири години следните учебни предмети: четене, писане, малка аритметика, история, география, катехизис. След като Васил Стоянов се премества в Караджово, най-после в Катунско Конаре идва като учител един напълно интелигентен момък от с. Новаково на име Димитър Пашков. Той изхвърля всичко старо, килийно от училището и внася живителна сила в неговия живот. В скоро време, под влиянието на амбициозния младеж, училището добива съвсем нов вид. За съвсем кратко време младият Димитър Пашков успява да направи впечатление на селяните и те започват да се вслушват все повече и повече в думите му. Веднага след настаняването му в училището започвя друг етап не само в образованието, но и в цялостния живот на селяните. Учителят побързва да достави училищна покъщнина и учебни пособия, особено по землеописание, разграничава отделните учебни предмети, като дава предимство на светските науки. Вследствие на неговата дейност всяка година броят на учениците се увеличава, докато най-после училището се оказва малко да побере всички деца, които искали да учат. Ето защо почти веднага след Освобождението от турско робство, през 1880 година, се построява нова училищна сграда, която и по размер, и по направа е била за времето си образцова според предназначението си. 1890г., е назначен друг – Георги Стоилов из Македония. До неговото идване учебните занятия са се водили без прекъсване. Този учител за първи път въвежда учебните часове и учебното разписание.
През 1891-1892 година в училището се учат около 80 деца, годишните изпити се провеждат при особена тържественост и продължавали до три-четири дни. От 1 септември 1896 година е назначен за учител и Ангел Василев, родом от нашето село, току-що завършил педагогическото училище в Казанлък. Той е надъхан с идеите на руското народничество – да работи безрезервно и неуморно за просветата на хората, които тънат в мизерия и нищета. И ето че двамата учители си подават ръка и заработват заедно – в скоро време те успяват да открият и читалище.След преместването на Петър Ви¬соков, в училището работят Ангел Василев и току-що назначените Теньо Славчев от Конуш, семинарист. Учениците през тези години (1896-1900 ) са вече към 150. На 8 февруари 1909 година на общо събрание се взема решение да се подеме въпросът за постро¬яване на нова училищна сграда. Събранието ре¬шава въпросът за новата сграда да се направи достояние на цялото население, както и да започне набиране на средства за постройката. След събранието общината отделя от общинската мера един парцел, който започва да отдава под наем. Сумата от 5000 лева се внася в БНБ. Тази сума слага начало на училищния фонд “Постройка на нова училищна сграда”. Годината е 1913. През март 1915 голина с проведен търг за построяване на училищната сграда , още в началото на май се поставя основ¬ният камък. Когато две от класните стаи са вече готови, на 17 септември 1915 година се обявява обща мобилизация. С това работата се пре¬установява за дълго време. Предприемачът се отказва да работи по-нататък, затова общината взе¬ма всичко в свои ръце и с усилията на цялото население довър¬шва строежа през 1918-1919 година.
Няколко години след изтощителните войни (1912-1918 ) министерството на народното просвещение с една бърза заповед нарежда веднага във всяко селище да се открие прогимназия, като за помещения се използват първоначалните училища, ако имат свободни стаи, или пък се наемат частни сгради. За пръв учител и същевременно директор на прогимна¬зията е назначен учителят от началното училище Христо Дафов. Педагогичсският персонал на прогимназията се състои от три¬ма учители. В началното училище работят петима учители и така през учебната 1923-1924 година учителската колегия в селото нараства на осем човека. През септември 1925 година прогимназиалната сграда е под¬палена от неизвестни лица. Изгаря всичко – сградата, цялата покъщнина, учебните пособия и библиотеката. Слага се край на прогимназиалното обучение През 1931 година в южния край на училищния двор е построена нова масивна сграда с три класни стаи и една стая за учителите. Това е новата прогимназия.
Трайна диря през тези години оставя учителят от прогимназията Михаил Духнев от Казанлък. С основаната от него ученическа кооперация той практически запознава децата с коо¬перативната идея, като на дело им показва какво може да нап¬рави тя за тях. Кооперацията открива магазинче, от което всич¬ки ученици си закупуват учебниците След смъртта на учителя през 1941 година кооперация¬та престава да съществува.